петък, 4 ноември 2011 г.
Филипински бойни изкуства - трениране
Трениране:
Знаци и символи:
Триъгълника е една от най-стабилните геометрични фигури. Много зали вписват триъгълника в логото си. Представлява няколко философски, теоретични и метафизични принципи във ФБИ. Приложения на триъгълника се откриват в защитни и нападателни тактики, включващи движение на краката, стойки, блокове и обезоръжавания.
По време на тренировка, негласната жестова комуникация и разпознаване се използват в преподаването. Този знаков език, използващ сигнали от ръцете, тялото и оръжията, се използва да предаде идеи, решения, информация, или команди.
Основни тактически обхвати:
Трите основни обхвата във ФБИ са корто(близък), медио (среден) и ларго (дълъг).
Хакбанг: основно понятие за работа с крака.
Корто Мано: близък обсег, къси движения, минимално разгъване на ръцете, краката и оръжията, "режеща" дистанция.
Серрада: "разделна стъпка", късообхватна работа с крака, разделна активност, напред и назад, ниска стойка. Серрада е основата на методиката на триъгълната стъпка.
Ларго Мано: дълъг обхват, удължени движения, пълно разтягане на крайниците и оръжията, създаване на дистанция.
Фраиле: късообхватна работа с крака, подскачащи действия, балансирана позиция, къс подскок с избутване от водещия крак.
Ритриада: късообхватна работа с крака, разбъркващо действие, отстъпване назад с избутване от водещия крак, даващо 6-8 инча разстояние.
Банда и Банда: движения от едната страна към другата.
Основни тактически методи:
ФБИ съдържат голям обхват от тактически концепции, въоръжени и невъоръжени. Всяко изкуство включва поне няколко от посочените по-долу методи.
Соло Бастон: една палка;
Добле Бастон: две палки;
Бати-Бати: butt of stick methods
Дуло-Дуло/Дуло и Дуло: къси палки;
Бантай-Камай, Тапи-Тапи: "ръката на защитника" или "живата ръка", спомагателно оръжие, използвано в комбинация с основното за проба, блокиране, наблюдение, капаниране, заключване, обезоръжаване, удряне, рязане, и пр. Например празната ръка при употреба на единична палка, или кинжала при употреба на меч и кинжал.
Мано-Мано, Пангамут, памуок: празни ръце;
Барау: нож и кинжал;
Мано и дага: ръка и кинжал;
Бастон и дага: палка и кинжал;
Дага и дага: двойка кинжали;
Еспада и дага: меч и кинжал;
Латиго и дага: камшик и кинжал;
Тапон-Тапон: ножове и оръжия за мятане с ръка;
Нумерадо: удряне и блокиране според номера, отнася се за най-базовите удари и ъгли;
Синко Терос: 5 удара, отнася се за най-базовите удари и контра-атаки;
Доблете: дву-оръжейно блокиране и противодействие;
Синауали: ритмични, произтичащи ударни модели и тактики, използващи 2 оръжия;
Редонда: кръгов двупалков, ветикално низходящ модел от 6 удара;
Очо очо: повторяем модел, удари и тактики, описващи фигурата 8; също наподобява танцувално движение;
Палис Палис: посрещане на силата със сила;
Абанико: ветрилни техники;
Уитик: разбиващи, прихващащи или събиращи движения;
Лобтик: последващи удари; хоризонтални, вертикални и диагонални методи;
Кросада: методи на кръстосано блокиране, с ръце и оръжия;
Гунтинг: "ножици"; въоръжени и невъоръжени ножични техники, насочени към неутрализиране на противниковото рамо/ръка;
Заключване и блок: динамично противодействие, атаки, базирани на ударните и блокови методи на системата;
Свободен поток(free flow): live interaction and play, flowing practice, rapid, rhythmic, weapons tactics;
Кадена де Мано: верига от ръце, бой с празни ръце от непосредствена близост;
Хубуд Лубуд: връзване и развързване, методи за продължително капаниране;
Транкада: заключващи ставите техники;
Кино Мутаи: подразделение на пангамут, специализирано в хапане и бъркане в очите;
Панганау: Обезоръжаващи техники;
Панантукан/Панунтукан: "мръсен" уличен кикбокс с лакти, удари с глава и лоу кикове;
Пананджакман, Сипа: ниски ритници (с удряща зона петата);
Сунтукан: удари с ръце, главно със свит юмрук;
Думог: граплерски методи с наблягане на неутрализирането или контрола на опонента с атакуване на врата и главата; често се отнася и за състезание по борба на кален терен;
Тигбас: сечащи и режещи техники;
Дунггаб: прикрити пронизващи удари;
Филипински Бойни Изкуства - Оръжия
Отличителна черта на филипинските бойци е способността им да се бият еднакво добре с оръжия или голи ръце, както и способността им да превръщат обикновени домакински предмети в смъртоносни оръжия. Тренировките с оръжия дават предимство при реална ситуация, подготвят те психически да се срещнеш с въоръжен противник, и всеки предмет от околната среда може да бъде използван като оръжие. Тренировките с празни ръце се възприемат все едно пръчката/оръжието е продължение на ръката.
Друг факт за отбелязване е, Филипинската култура е култура на остриетата. Южните Филипини, населени от племената Моро, никога не са били завладявани от Испанците и Американците; както и северните планини на Лузон с техните страховити ловци на глави, поради което те съхранили своите оръжия и бойни стилове. За по-"цивилизованите" провинции и градовете, където гражданите били "разоръжени", боло-то (режещ инструмент, подобен на мачетето) и други вариации на ножа са нормално използвани за работа (селско стопанство, рязане на дърва, кокосови орехи и др.), и, разбира се, случайни кървави боеве. До 80-те г ножовете балисонг били използвани из улиците на Манила като джобни ножове, подобно на ножовете на Швейцарската армия, преди новите закони да ги направят нелегални за носене в публичното пространство без разрешително или доказателство, че са жизненоважни за нечий живот. Те са все още свободно продаваеми в тяхното родно място - Батангас, по улиците на Куяпо (Quiapo), магазини за сувенири и магазини за бойни изкуства.
Това, което разделя Филипинските бойни изкуства от други оръжейно базирани изкуства като Кендо, Кенджуцу, Фехтовка, Традиционни китайски бойни изкуства и др. е това, че ФБИ обучава на боравене с оръжия, актуални и днес: как да използваш оръжия, които всеки може да намери на улицата, и как да превърнеш обикновени предмети в импровизирани оръжия. Никой не се разхожда по улицата със сабя или катана, но ножове, цепеници и пр. са сред често срещаните оръжия на улицата и в полето, което прави ФБИ много практични и насочени към военния и уличен бой.
Традиционните оръжия варират според устройство, размери, тежест, материали и употреба, но заради сходството на техниките и възможностите на човешкото тяло, всеки обект може да бъде превърнат в оръжие.
Невъоръжен бой:
Мано Мано: включва удари, ритници, лакти, колена, удари с глава, с пръсти, ключове, блокове, граплинг и разоръжаващи техники.
Сикаран: ритащи техники, също отделно, базирано на ритници изкуство, практикувано в провинция Ризал.
Думог и Буно: стилове на граплинг/борба.
Удрящи оръжия:
Бастон/Олиси: къси палки, изработени от ратан или камагонг(местно дърво).
Бангкау: тояга или дълъг прът.
Дуло-Дуло: обикновена палка.
Таменг: щит
Импровизирани оръжия: моливи, вериги за ключове, ключове, чадъри, навити вестници/списания, бастуни и пр.
Остри оръжия:
Дага/Кучило: от испански кинжал или нож. Традиционните вариации включват гунонг, пунял и барунг или баронг.
Балисонг: сгъваем нож "пеперуда".
Карамбит: малко острие, оформено като тигров нокът.
Еспада: испанска дума за меч. Включва кампилан, гинунтинг, пинути и талибонг.
Калис: кинжал с отровно острие, познато още като крис.
Голок: мачете или широк меч.
Сибат: копие.
Сунданг: едностранно заточен плътен къс меч.
Лагарау: едностранно заточен гъвкав дълъг меч с извит връх.
Гъвкави оръжия:
Латиго: камшик.
Бунтот паги: опашка на скат.
Лубид: въже.
Кадена/Таникала: верига.
Табак-тойок: подобно на нунчаку, но с по-дълго въже/верига и по-къси дръжки.
Импровизирани: колани, бандана, кърпи, дрехи и пр.
Метателни:
Пана: лък и стрели.
Сибат: копие.
Sumpit: тръба за духане.
Багакай: стрелички.
Тирадор/Пинтик/Салтик: прашка.
Кана: стрелички, задвижвани от прашка, използвани много от уличните бандити.
Лантака: зареждано с керосин бамбуково оръдие.
Друг факт за отбелязване е, Филипинската култура е култура на остриетата. Южните Филипини, населени от племената Моро, никога не са били завладявани от Испанците и Американците; както и северните планини на Лузон с техните страховити ловци на глави, поради което те съхранили своите оръжия и бойни стилове. За по-"цивилизованите" провинции и градовете, където гражданите били "разоръжени", боло-то (режещ инструмент, подобен на мачетето) и други вариации на ножа са нормално използвани за работа (селско стопанство, рязане на дърва, кокосови орехи и др.), и, разбира се, случайни кървави боеве. До 80-те г ножовете балисонг били използвани из улиците на Манила като джобни ножове, подобно на ножовете на Швейцарската армия, преди новите закони да ги направят нелегални за носене в публичното пространство без разрешително или доказателство, че са жизненоважни за нечий живот. Те са все още свободно продаваеми в тяхното родно място - Батангас, по улиците на Куяпо (Quiapo), магазини за сувенири и магазини за бойни изкуства.
Това, което разделя Филипинските бойни изкуства от други оръжейно базирани изкуства като Кендо, Кенджуцу, Фехтовка, Традиционни китайски бойни изкуства и др. е това, че ФБИ обучава на боравене с оръжия, актуални и днес: как да използваш оръжия, които всеки може да намери на улицата, и как да превърнеш обикновени предмети в импровизирани оръжия. Никой не се разхожда по улицата със сабя или катана, но ножове, цепеници и пр. са сред често срещаните оръжия на улицата и в полето, което прави ФБИ много практични и насочени към военния и уличен бой.
Традиционните оръжия варират според устройство, размери, тежест, материали и употреба, но заради сходството на техниките и възможностите на човешкото тяло, всеки обект може да бъде превърнат в оръжие.
Невъоръжен бой:
Мано Мано: включва удари, ритници, лакти, колена, удари с глава, с пръсти, ключове, блокове, граплинг и разоръжаващи техники.
Сикаран: ритащи техники, също отделно, базирано на ритници изкуство, практикувано в провинция Ризал.
Думог и Буно: стилове на граплинг/борба.
Удрящи оръжия:
Бастон/Олиси: къси палки, изработени от ратан или камагонг(местно дърво).
Бангкау: тояга или дълъг прът.
Дуло-Дуло: обикновена палка.
Таменг: щит
Импровизирани оръжия: моливи, вериги за ключове, ключове, чадъри, навити вестници/списания, бастуни и пр.
Остри оръжия:
Дага/Кучило: от испански кинжал или нож. Традиционните вариации включват гунонг, пунял и барунг или баронг.
Балисонг: сгъваем нож "пеперуда".
Карамбит: малко острие, оформено като тигров нокът.
Еспада: испанска дума за меч. Включва кампилан, гинунтинг, пинути и талибонг.
Калис: кинжал с отровно острие, познато още като крис.
Голок: мачете или широк меч.
Сибат: копие.
Сунданг: едностранно заточен плътен къс меч.
Лагарау: едностранно заточен гъвкав дълъг меч с извит връх.
Гъвкави оръжия:
Латиго: камшик.
Бунтот паги: опашка на скат.
Лубид: въже.
Кадена/Таникала: верига.
Табак-тойок: подобно на нунчаку, но с по-дълго въже/верига и по-къси дръжки.
Импровизирани: колани, бандана, кърпи, дрехи и пр.
Метателни:
Пана: лък и стрели.
Сибат: копие.
Sumpit: тръба за духане.
Багакай: стрелички.
Тирадор/Пинтик/Салтик: прашка.
Кана: стрелички, задвижвани от прашка, използвани много от уличните бандити.
Лантака: зареждано с керосин бамбуково оръдие.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Филипински Бойни Изкуства - разновидности
Трите най-често срещани форми на ФБИ са Ескрима, Кали и Арнис.
Думата Ескрима идва от испанската Esgrima, което означава схватка или фехтовка.
Арнис идва от Arnes, стара испанска дума за доспехи или броня, която представлява костюмите, носени по време на танца Моро-Моро (MoroSIS y Cristianos), в който практикуващите го дегизирали бойното си изкуство.
Произхода на думата Кали е неясен. Една от теориите е, че може да идва от индонезийската дума tjakelele, друга е, че може да е съкращение от Kamot Lihok (Cebuano за движение на ръцете и тялото). Многобройните езици, говорени на 7107-те острова, не само се развили в повече от 170 диалекта, но и те постоянно се смесвали едни с други и като резултат ФБИ обхващат речник от разнородни термини.
Ескрима, Кали и Арнис са използвани взаимозаменяемо за бойни изкуства, базирани на оръжия, и в частност - на хладните оръжия и боя с палки/пръчки. Панантукан, пангамут и памуок се концентрират върху ръкопашни ударни методи, докато пантадякан и пананджакман се базират на ритници. Думог (борене) се счита за един от най-старите невъоръжени филипински бойни стилове.
Настрана от най-разпространените оръжейно ориентирани стилове (хладни оръжия/стикове) Арнис/Ескрима/Кали, има и отчетливо разделени стилове като Кунтао, произхождащо от китайските търговци и заселници, Силат (практикувано на юг, близо до Индонезия), Сикаран (практикуван в провинция Ризал, базира се основно на ритници), и Яу-Ян, съвременен стил, много сходен с Муай Тай.
Източник: Wikipedia
Думата Ескрима идва от испанската Esgrima, което означава схватка или фехтовка.
Арнис идва от Arnes, стара испанска дума за доспехи или броня, която представлява костюмите, носени по време на танца Моро-Моро (MoroSIS y Cristianos), в който практикуващите го дегизирали бойното си изкуство.
Произхода на думата Кали е неясен. Една от теориите е, че може да идва от индонезийската дума tjakelele, друга е, че може да е съкращение от Kamot Lihok (Cebuano за движение на ръцете и тялото). Многобройните езици, говорени на 7107-те острова, не само се развили в повече от 170 диалекта, но и те постоянно се смесвали едни с други и като резултат ФБИ обхващат речник от разнородни термини.
Ескрима, Кали и Арнис са използвани взаимозаменяемо за бойни изкуства, базирани на оръжия, и в частност - на хладните оръжия и боя с палки/пръчки. Панантукан, пангамут и памуок се концентрират върху ръкопашни ударни методи, докато пантадякан и пананджакман се базират на ритници. Думог (борене) се счита за един от най-старите невъоръжени филипински бойни стилове.
Настрана от най-разпространените оръжейно ориентирани стилове (хладни оръжия/стикове) Арнис/Ескрима/Кали, има и отчетливо разделени стилове като Кунтао, произхождащо от китайските търговци и заселници, Силат (практикувано на юг, близо до Индонезия), Сикаран (практикуван в провинция Ризал, базира се основно на ритници), и Яу-Ян, съвременен стил, много сходен с Муай Тай.
Източник: Wikipedia
вторник, 14 юни 2011 г.
The Emperor vs Bagata
This is a great victory for Blagoi Ivanov, called "Bagata" (in red) against the MMA and combat SAMBO legend Fedor Emelianenko, called "The Emperor"
понеделник, 13 юни 2011 г.
Филипински Бойни Изкуства - история
Най-старите бойни изкуства на Филипините са практикувани от местните туземни племена. Те били в контакт с племената от Тайван и Борнео, което е видно от устно предавани легенди и сходства в бойните им стилове. Местните племена наблягали на бой с мечове, щитове, копия, ножове, пръчки (палки) и лъкове, като в същото време практикували и невъоръжени бойни форми като думог (борене). Някои от тези древни Филипински Бойни Изкуства все още съществуват в някои племенни райони, но други са изчезнали или са много редки. Тренирането с оръжия надделява над невъоръжените тренировки поради простия факт, че оръжията са по-смъртоносни. Дори в днешно време повечето Филипински бойни изкуства остават базирани на работата с хладни оръжия.
Малайците от Индонезия и Малайзия теоретично са осъществили 3 масови преселения към Филипините и донесли със себе си влиянието на Пенджак Силат на юг. Ранните преселници и търговци от Китай също оказали голямо влияние на местните бойни техники и филипинските стилове съдържат характерни китайски движения. Допълнително, китайските имигранти практикували китайски бойни изкуства, които те нарекли кунтау (kuntaw). Малайските и китайските заселници са считани за прародители на класическите филипински бойни методи.
Първият западен сблъсък с Филипинските бойни изкуства датира от 16-и век, описано от Антонио Пигафетта, хроникирал експедицията на Фердинанд Магеллан (и последният му сблъсък), където били победени от хората на местния вожд Лапу Лапу, които използвали мечове, копия и дървени щитове.
Десетилетие след първия контакт на Магеллан, испанците се върнали към мястото, познато днес като Филипински острови, и го завладели чрез по-развита технология (огнестрелни оръжия), религия, съюзи и използвайки местните дразги и неразбирателства, настройвайки отделните племена и царства едно срещу друго. За повече от 300г Испания контролира по-голямата част от Филипините. Европейският режим често прокарва кралски закони и декрети, ограничаващи и забраняващи носенето на оръжия от туземците. Тези мерки са отчасти отговорни за тайнствеността и "подземната" природа на Филипинските бойни изкуства. През този период бойците тренирали тайно и предавали уменията и знанията си само на членове на семейството. Поради тази изолация между практикуващите се ражда такъв голям брой Филипински стилове, съществуващи днес. Пренебрегвайки забраните, испанците често наемали филипински бойци да се бият в различни битки, например жителите на град Макабебе от област Пампанга.
След като хладните оръжия били забранени от испанците в областите, които те "цивилизовали", бойците скрили техните стилове в танци с пръчки/палки, например Сакутинг в Лузоно и Моро-Моро, където влизали в лъжливи битки с дървени мечове и по този начин възникнала уникална и сложна система за бой с пръчки/палки.
След придобитата независимост, Филипинските бойни изкуства могат да се практикуват публично и свободно се повлияват едно друго. Съвременните стилове използват оръжия и техники, заети от няколко източника, най-вече Силат, Карате, Джу-Джуцу и Китайски бойни изкуства. В днешно време се говори, че Филипинските стилове са толкова, колкото са Филипинските острови. През 1972г. Филипинските бойни изкуства за включени към националните спортове. Министерството на образованието, културата и спорта също ги внедрява в системата за физическо възпитание в гимназиите и колежите. Владеенето на Филипински бойни изкуства е задължително за Филипинската армия и полиция.
Филипинските бойни изкуства са считани за най-напредналата практическа система за бой с хладни оръжия в света и е ключов компонент в обучението на редица армии и специални части.
Източник: Wikipedia
Малайците от Индонезия и Малайзия теоретично са осъществили 3 масови преселения към Филипините и донесли със себе си влиянието на Пенджак Силат на юг. Ранните преселници и търговци от Китай също оказали голямо влияние на местните бойни техники и филипинските стилове съдържат характерни китайски движения. Допълнително, китайските имигранти практикували китайски бойни изкуства, които те нарекли кунтау (kuntaw). Малайските и китайските заселници са считани за прародители на класическите филипински бойни методи.
Първият западен сблъсък с Филипинските бойни изкуства датира от 16-и век, описано от Антонио Пигафетта, хроникирал експедицията на Фердинанд Магеллан (и последният му сблъсък), където били победени от хората на местния вожд Лапу Лапу, които използвали мечове, копия и дървени щитове.
Десетилетие след първия контакт на Магеллан, испанците се върнали към мястото, познато днес като Филипински острови, и го завладели чрез по-развита технология (огнестрелни оръжия), религия, съюзи и използвайки местните дразги и неразбирателства, настройвайки отделните племена и царства едно срещу друго. За повече от 300г Испания контролира по-голямата част от Филипините. Европейският режим често прокарва кралски закони и декрети, ограничаващи и забраняващи носенето на оръжия от туземците. Тези мерки са отчасти отговорни за тайнствеността и "подземната" природа на Филипинските бойни изкуства. През този период бойците тренирали тайно и предавали уменията и знанията си само на членове на семейството. Поради тази изолация между практикуващите се ражда такъв голям брой Филипински стилове, съществуващи днес. Пренебрегвайки забраните, испанците често наемали филипински бойци да се бият в различни битки, например жителите на град Макабебе от област Пампанга.
След като хладните оръжия били забранени от испанците в областите, които те "цивилизовали", бойците скрили техните стилове в танци с пръчки/палки, например Сакутинг в Лузоно и Моро-Моро, където влизали в лъжливи битки с дървени мечове и по този начин възникнала уникална и сложна система за бой с пръчки/палки.
След придобитата независимост, Филипинските бойни изкуства могат да се практикуват публично и свободно се повлияват едно друго. Съвременните стилове използват оръжия и техники, заети от няколко източника, най-вече Силат, Карате, Джу-Джуцу и Китайски бойни изкуства. В днешно време се говори, че Филипинските стилове са толкова, колкото са Филипинските острови. През 1972г. Филипинските бойни изкуства за включени към националните спортове. Министерството на образованието, културата и спорта също ги внедрява в системата за физическо възпитание в гимназиите и колежите. Владеенето на Филипински бойни изкуства е задължително за Филипинската армия и полиция.
Филипинските бойни изкуства са считани за най-напредналата практическа система за бой с хладни оръжия в света и е ключов компонент в обучението на редица армии и специални части.
Източник: Wikipedia
петък, 10 юни 2011 г.
Филипински Бойни Изкуства - начало
С тази публикация искам да поставя началото на превод от английски на материали за Филипинските Бойни Изкуства. Целта ми е тази информация да стане по-достъпна и да се придобие по-широка представа за тези бойни изкуства.
Филипинските Бойни Изкуства ни препращат към древни и по-нови бойни методи и подходи, разработвани на Филипините, най-популярните от които са познати като Арнис/Ескрима/Кали. Съществената нужда от самосъхранение и самозащита са в основата на произхода на тези системи. През времената нашественици и местни конфликти налагат нова динамика на битката в островите, които днес формират Филипините. Филипинците развиват бойни умения като резултат от оценката на постоянно променящи се условия. Те се учили най-често от необходимостта за правилна преценка и приоритети по време на бой, да локализират и приспособяват околните ресурси и среда в бойна обстановка. Филипинците били силно повлияни от езикови и културни смесвания.
Филипинските Бойни Изкуства увеличават популярността си благодарение на няколко холивудски продукции и на дейността на някои съвременни майстори като Venancio "Anciong" Bacon, Dan Inosanto, Ben Lema, Elmer Banes, Teddy Buot, Sam Buot, Bobby Taboada, Cacoy Canete, Leo Giron, Leo Gaje, Mike Inay, Remy Presas, Ernesto Presas, Angel Cabales, Christopher Sayoc, Sr., Art Miraflor, Peter J.A. Arriola, and Amante P. Marinas Sr.
Източник: Wikipedia
Филипинските Бойни Изкуства увеличават популярността си благодарение на няколко холивудски продукции и на дейността на някои съвременни майстори като Venancio "Anciong" Bacon, Dan Inosanto, Ben Lema, Elmer Banes, Teddy Buot, Sam Buot, Bobby Taboada, Cacoy Canete, Leo Giron, Leo Gaje, Mike Inay, Remy Presas, Ernesto Presas, Angel Cabales, Christopher Sayoc, Sr., Art Miraflor, Peter J.A. Arriola, and Amante P. Marinas Sr.
Източник: Wikipedia
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
My-Winter.co.cc
This is the first site I made. I built it on xHTML and Flash, and it is just the beginning. I will develop it and make it really useful and beautiful place :)
http://my-winter.co.cc/
http://my-winter.co.cc/
Абонамент за:
Публикации (Atom)