Трите най-често срещани форми на ФБИ са Ескрима, Кали и Арнис.
Думата Ескрима идва от испанската Esgrima, което означава схватка или фехтовка.
Арнис идва от Arnes, стара испанска дума за доспехи или броня, която представлява костюмите, носени по време на танца Моро-Моро (MoroSIS y Cristianos), в който практикуващите го дегизирали бойното си изкуство.
Произхода на думата Кали е неясен. Една от теориите е, че може да идва от индонезийската дума tjakelele, друга е, че може да е съкращение от Kamot Lihok (Cebuano за движение на ръцете и тялото). Многобройните езици, говорени на 7107-те острова, не само се развили в повече от 170 диалекта, но и те постоянно се смесвали едни с други и като резултат ФБИ обхващат речник от разнородни термини.
Ескрима, Кали и Арнис са използвани взаимозаменяемо за бойни изкуства, базирани на оръжия, и в частност - на хладните оръжия и боя с палки/пръчки. Панантукан, пангамут и памуок се концентрират върху ръкопашни ударни методи, докато пантадякан и пананджакман се базират на ритници. Думог (борене) се счита за един от най-старите невъоръжени филипински бойни стилове.
Настрана от най-разпространените оръжейно ориентирани стилове (хладни оръжия/стикове) Арнис/Ескрима/Кали, има и отчетливо разделени стилове като Кунтао, произхождащо от китайските търговци и заселници, Силат (практикувано на юг, близо до Индонезия), Сикаран (практикуван в провинция Ризал, базира се основно на ритници), и Яу-Ян, съвременен стил, много сходен с Муай Тай.
Източник: Wikipedia
понеделник, 20 юни 2011 г.
вторник, 14 юни 2011 г.
The Emperor vs Bagata
This is a great victory for Blagoi Ivanov, called "Bagata" (in red) against the MMA and combat SAMBO legend Fedor Emelianenko, called "The Emperor"
понеделник, 13 юни 2011 г.
Филипински Бойни Изкуства - история
Най-старите бойни изкуства на Филипините са практикувани от местните туземни племена. Те били в контакт с племената от Тайван и Борнео, което е видно от устно предавани легенди и сходства в бойните им стилове. Местните племена наблягали на бой с мечове, щитове, копия, ножове, пръчки (палки) и лъкове, като в същото време практикували и невъоръжени бойни форми като думог (борене). Някои от тези древни Филипински Бойни Изкуства все още съществуват в някои племенни райони, но други са изчезнали или са много редки. Тренирането с оръжия надделява над невъоръжените тренировки поради простия факт, че оръжията са по-смъртоносни. Дори в днешно време повечето Филипински бойни изкуства остават базирани на работата с хладни оръжия.
Малайците от Индонезия и Малайзия теоретично са осъществили 3 масови преселения към Филипините и донесли със себе си влиянието на Пенджак Силат на юг. Ранните преселници и търговци от Китай също оказали голямо влияние на местните бойни техники и филипинските стилове съдържат характерни китайски движения. Допълнително, китайските имигранти практикували китайски бойни изкуства, които те нарекли кунтау (kuntaw). Малайските и китайските заселници са считани за прародители на класическите филипински бойни методи.
Първият западен сблъсък с Филипинските бойни изкуства датира от 16-и век, описано от Антонио Пигафетта, хроникирал експедицията на Фердинанд Магеллан (и последният му сблъсък), където били победени от хората на местния вожд Лапу Лапу, които използвали мечове, копия и дървени щитове.
Десетилетие след първия контакт на Магеллан, испанците се върнали към мястото, познато днес като Филипински острови, и го завладели чрез по-развита технология (огнестрелни оръжия), религия, съюзи и използвайки местните дразги и неразбирателства, настройвайки отделните племена и царства едно срещу друго. За повече от 300г Испания контролира по-голямата част от Филипините. Европейският режим често прокарва кралски закони и декрети, ограничаващи и забраняващи носенето на оръжия от туземците. Тези мерки са отчасти отговорни за тайнствеността и "подземната" природа на Филипинските бойни изкуства. През този период бойците тренирали тайно и предавали уменията и знанията си само на членове на семейството. Поради тази изолация между практикуващите се ражда такъв голям брой Филипински стилове, съществуващи днес. Пренебрегвайки забраните, испанците често наемали филипински бойци да се бият в различни битки, например жителите на град Макабебе от област Пампанга.
След като хладните оръжия били забранени от испанците в областите, които те "цивилизовали", бойците скрили техните стилове в танци с пръчки/палки, например Сакутинг в Лузоно и Моро-Моро, където влизали в лъжливи битки с дървени мечове и по този начин възникнала уникална и сложна система за бой с пръчки/палки.
След придобитата независимост, Филипинските бойни изкуства могат да се практикуват публично и свободно се повлияват едно друго. Съвременните стилове използват оръжия и техники, заети от няколко източника, най-вече Силат, Карате, Джу-Джуцу и Китайски бойни изкуства. В днешно време се говори, че Филипинските стилове са толкова, колкото са Филипинските острови. През 1972г. Филипинските бойни изкуства за включени към националните спортове. Министерството на образованието, културата и спорта също ги внедрява в системата за физическо възпитание в гимназиите и колежите. Владеенето на Филипински бойни изкуства е задължително за Филипинската армия и полиция.
Филипинските бойни изкуства са считани за най-напредналата практическа система за бой с хладни оръжия в света и е ключов компонент в обучението на редица армии и специални части.
Източник: Wikipedia
Малайците от Индонезия и Малайзия теоретично са осъществили 3 масови преселения към Филипините и донесли със себе си влиянието на Пенджак Силат на юг. Ранните преселници и търговци от Китай също оказали голямо влияние на местните бойни техники и филипинските стилове съдържат характерни китайски движения. Допълнително, китайските имигранти практикували китайски бойни изкуства, които те нарекли кунтау (kuntaw). Малайските и китайските заселници са считани за прародители на класическите филипински бойни методи.
Първият западен сблъсък с Филипинските бойни изкуства датира от 16-и век, описано от Антонио Пигафетта, хроникирал експедицията на Фердинанд Магеллан (и последният му сблъсък), където били победени от хората на местния вожд Лапу Лапу, които използвали мечове, копия и дървени щитове.
Десетилетие след първия контакт на Магеллан, испанците се върнали към мястото, познато днес като Филипински острови, и го завладели чрез по-развита технология (огнестрелни оръжия), религия, съюзи и използвайки местните дразги и неразбирателства, настройвайки отделните племена и царства едно срещу друго. За повече от 300г Испания контролира по-голямата част от Филипините. Европейският режим често прокарва кралски закони и декрети, ограничаващи и забраняващи носенето на оръжия от туземците. Тези мерки са отчасти отговорни за тайнствеността и "подземната" природа на Филипинските бойни изкуства. През този период бойците тренирали тайно и предавали уменията и знанията си само на членове на семейството. Поради тази изолация между практикуващите се ражда такъв голям брой Филипински стилове, съществуващи днес. Пренебрегвайки забраните, испанците често наемали филипински бойци да се бият в различни битки, например жителите на град Макабебе от област Пампанга.
След като хладните оръжия били забранени от испанците в областите, които те "цивилизовали", бойците скрили техните стилове в танци с пръчки/палки, например Сакутинг в Лузоно и Моро-Моро, където влизали в лъжливи битки с дървени мечове и по този начин възникнала уникална и сложна система за бой с пръчки/палки.
След придобитата независимост, Филипинските бойни изкуства могат да се практикуват публично и свободно се повлияват едно друго. Съвременните стилове използват оръжия и техники, заети от няколко източника, най-вече Силат, Карате, Джу-Джуцу и Китайски бойни изкуства. В днешно време се говори, че Филипинските стилове са толкова, колкото са Филипинските острови. През 1972г. Филипинските бойни изкуства за включени към националните спортове. Министерството на образованието, културата и спорта също ги внедрява в системата за физическо възпитание в гимназиите и колежите. Владеенето на Филипински бойни изкуства е задължително за Филипинската армия и полиция.
Филипинските бойни изкуства са считани за най-напредналата практическа система за бой с хладни оръжия в света и е ключов компонент в обучението на редица армии и специални части.
Източник: Wikipedia
петък, 10 юни 2011 г.
Филипински Бойни Изкуства - начало
С тази публикация искам да поставя началото на превод от английски на материали за Филипинските Бойни Изкуства. Целта ми е тази информация да стане по-достъпна и да се придобие по-широка представа за тези бойни изкуства.
Филипинските Бойни Изкуства ни препращат към древни и по-нови бойни методи и подходи, разработвани на Филипините, най-популярните от които са познати като Арнис/Ескрима/Кали. Съществената нужда от самосъхранение и самозащита са в основата на произхода на тези системи. През времената нашественици и местни конфликти налагат нова динамика на битката в островите, които днес формират Филипините. Филипинците развиват бойни умения като резултат от оценката на постоянно променящи се условия. Те се учили най-често от необходимостта за правилна преценка и приоритети по време на бой, да локализират и приспособяват околните ресурси и среда в бойна обстановка. Филипинците били силно повлияни от езикови и културни смесвания.
Филипинските Бойни Изкуства увеличават популярността си благодарение на няколко холивудски продукции и на дейността на някои съвременни майстори като Venancio "Anciong" Bacon, Dan Inosanto, Ben Lema, Elmer Banes, Teddy Buot, Sam Buot, Bobby Taboada, Cacoy Canete, Leo Giron, Leo Gaje, Mike Inay, Remy Presas, Ernesto Presas, Angel Cabales, Christopher Sayoc, Sr., Art Miraflor, Peter J.A. Arriola, and Amante P. Marinas Sr.
Източник: Wikipedia
Филипинските Бойни Изкуства увеличават популярността си благодарение на няколко холивудски продукции и на дейността на някои съвременни майстори като Venancio "Anciong" Bacon, Dan Inosanto, Ben Lema, Elmer Banes, Teddy Buot, Sam Buot, Bobby Taboada, Cacoy Canete, Leo Giron, Leo Gaje, Mike Inay, Remy Presas, Ernesto Presas, Angel Cabales, Christopher Sayoc, Sr., Art Miraflor, Peter J.A. Arriola, and Amante P. Marinas Sr.
Източник: Wikipedia
Абонамент за:
Публикации (Atom)